Автор Анна Евкова
Преподаватель который помогает студентам и школьникам в учёбе.

Особенности права собственности (Общие положение о праве)

Содержание:

Введение

Вопрос да о да собственности да является да краеугольным да камнем да жизни да общества да любого да типа, да включая да современное да российское да общество. да Сам да термин да "собственность" да появился да в да Европе да лишь да во да II да в., да когда да Римская да империя да находилась да уже да в да состоянии да упадка, да а да в да России да - да только да во да второй да половине да XVIII да в. да в да указах да Екатерины да II да о да передаче да земель да в да частную да собственность да помещиков. да Общественные да системы да в да различных да странах да на да ранних да этапах да их да существования да развивались да на да базе да отношений, да которые да лишь да позднее да стали да называться да отношениями да собственности.

Что да же да в да таком да случае да необходимо да понимать да под да отношениями да собственности, да учитывая, да что да терминологически да их да наименование да исторически да условно.

В да широком да смысле да слова да отношения да собственности да в да государственно-структуризированном да обществе да заключают да в да себе да четыре да связанных да между да собой да смысловых да понятия. да Ни да одно да из да них да в да отрыве да от да других да существовать да не да может.

Собственность да представляет да собой: да 1) да отношения да человека да (объединения да людей) да к да вещи; да 2) да производственное да (экономическое) да отношение да между да людьми да (объединениями да людей) да по да поводу да вещей; да 3) да социальное да отношение, да связанное да с да принадлежностью да и да использованием да вещей да определенными да социальными да группами да людей да и да 4) да юридическое да отношение. да Такой да многосторонней да природой да права да собственности да и да объясняется да актуальность да выбранной да темы да работы.

В да данной да курсовой да работе да использовались да работы да таких да ученых да в да области да семейного да права, да как да Брагинского да М.И., да Гришаева да С.П., да Завидова да Б.Д., да Камышанского да В.П. да Е.А. да Суханова да и да др.

Цель да и да задачи да исследования да вытекают да из да актуальности да и да степени да научной да разработанности да проблемы.

Целью да представленной да работы да выступает да комплексный да теоретико-правовой да анализ да института да права да собственности.

В да рамках да данных да направлений да предполагается да решить да следующие да задачи:

  1. Рассмотреть да общие да положения да понятии да права да собственности;
  2. Дать да юридическую да характеристику да формам да права да собственности;
  3. Проанализировать да основания да приобретения да права да собственности.

Объект да и да предмет да исследования да определяются да тематикой да работы, да ее да целью да и да задачами. да Объектом да выступает да само да право да собственности, да а да предметом да нормы да права, да регулирующие да данный да институт. да

Работа да состоит да из да введения, да двух да глав,да заключения да и да списка да использованной да литературы.

1.Общие положение о праве собственности по российскому законодательству

1.1.Понятие права собственности.

Собственность да как да экономическая да категория да сопутствует да человеческому да обществу да на да протяжении да всей да его да истории, да за да исключением да тех да этапов, да когда да человек да еще да не да отделился да от да природы да и да удовлетворял да свои да потребности да с да помощью да простых да способов да владения да и да пользования.

да В да течение да развития да российской да правовой да науки да собственность да претерпевала да существенные да изменения, да связанные да с да развитием да производительных да сил да и да экономической да ситуации да в да государстве. да В да экономическом да аспекте да принято да различать да следующие да типы да собственности: да первобытно-общинный, да рабовладельческий, да феодально-крепостнический да и да капиталистический[1].

В да России да на да протяжении да всего да XX да в. да отношения да собственности да в да правовом да плане да не да были да урегулированы да должным да образом, да а да восприятие да собственности да только да как да экономической да категории да приводило да к да "бесправию" да права да собственности да как да объективной да составляющей да системы да правовых да норм, да регулирующих да данные да отношения. да В да настоящее да время да гражданское да законодательство да возвращает да отношениям да собственности да их да подлинное да содержание да и да ставит да своей да целью да создать да широкий да слой да частных да собственников, да который да стал да бы да социальной да опорой да нынешних да политических да и да экономических да преобразований[2].

Собственность да можно да определить да как да отношение да индивида да или да коллектива да к да принадлежащим да средствам да и да результатам да производства да как да к да своей да вещи, да при да условии да свободного да распоряжения да ими, да поэтому да любой да вид да и да форма да собственности да существуют да лишь да при да наличии да категории да частной да собственности.

Среди да простейших да отношений да собственности да необходимо да выделить да отношение да человека да к да вещи, да т.к. да собственность да основывается да на да различии да "моего" да и да "чужого". да Собственность да означает да отношение да между да гражданами да по да поводу да вещей, да где да одна да сторона да этого да правоотношения да отражает да собственника, да который да относится да к да вещи да как да к да своей, да а да другая да - да не да собственника, да который да обязан да относиться да к да ней да как да к да чужой. да Данное да положение да означает, да что да третьи да лица да обязаны да воздерживаться да от да каких да бы да то да ни да было да посягательств да на да чужую да вещь, да а, да следовательно, да и да на да волю да собственника, да которая да воплощена да в да этой да вещи. да Собственность да обладает да материальным да выражением да в да виде да вещи, да и да ей да присуще да волевое да содержание, да поскольку да именно да суверенная да воля да собственника да определяет да бытие да принадлежащей да ему да вещи.

Категория да собственности да носит да общественный да характер, да т.к. да без да отношения да других да лиц да к да принадлежащей да собственнику да вещи да как да к да чужой да не да было да бы да и да отношения да к да ней да самого да собственника да как да к да своей. да Содержание да собственности да как да общественного да явления да раскрывается да при да помощи да тех да связей да и да отношений, да в да которые да собственник да вступает да с да другими да людьми да в да процессе да производства, да распределения, да обмена да и да потребления да материальных да благ[3].

Собственность да в да экономическом да обороте да выступает да как да имущественное да отношение да и да занимает да главенствующее да положение, да поэтому да остальные да вещные да права да от да него да производны. да Возникающее да право да собственности да обладает да эластичностью, да позволяющей да восстанавливать да это да право да в да прежнем да объеме да при да устранении да правовых да ограничений, да например да восстановление да прав да собственности да на да старые да здания да в да Москве. да Юридическое да закрепление да экономических да отношений да собственности да выражается да в да объективном да и да субъективном да праве да собственности. да В да первом да случае да подразумевается да система да правовых да норм, да регулирующих да указанные да отношения да и да образующих да институт да права да собственности, да а да во да втором да - да закрепление да определенной да меры да юридической да власти да за да конкретным да лицом да - да собственником да вещи.

Право да собственности да в да объективном да смысле да - да это да система да правовых да норм, да регулирующих да отношения да по да владению, да пользованию да и да распоряжению да собственником да принадлежащей да ему да вещью да по да усмотрению да собственника да и да в да его да интересах, да а да также да по да устранению да вмешательства да всех да третьих да лиц да в да сферу да его да хозяйственного да господства. да Нормы, да образующие да институт да права да собственности, да находятся да в да постоянном да контакте да и да взаимодействии да с да нормами да других да правовых да институтов, да например да с да обязательственным да правом[4].

Субъективное да право да собственности да - да это да закрепленная да за да собственником да юридически да обеспеченная да возможность да владеть, да пользоваться да и да распоряжаться да принадлежащим да ему да имуществом да по да своему да усмотрению да и да в да своих да интересах да путем да совершения да в да отношении да этого да имущества да любых да действий, да которые да не да противоречат да закону да и да иным да правовым да актам да и да не да нарушают да права да и да охраняемые да законом да интересы да других да лиц, да а да также да не да допускать да вмешательства да всех да третьих да лиц да в да сферу да его да хозяйственного да господства[5].

Удовлетворение да интересов да и да целей да собственника да в да отношении да вещи да обеспечивается да путем да непосредственного да воздействия да на да эту да самую да вещь да или да имущество, да поэтому да субъективное да право да собственности да является да элементом да вещного да правоотношения. да Право да собственности да представляет да собой да наиболее да широкое да по да содержанию да вещное да право, да которое да дает да возможность да своему да обладателю-собственнику да определять да содержание да и да направление да использования да принадлежащего да ему да имущества. да Конкретные да акты да собственника да в да отношении да вещи да сводятся да к да следующим да трем да правомочиям: да право да владения, да право да пользования да и да право да распоряжения. да

Таким да образом, да владение да означает да хозяйственное да господство да собственника да над да вещью да и да отражает да закрепленность да вещей да за да индивидами да или да коллективами. да Пользование да предусматривает да извлечение да из да вещи да полезных да свойств да путем да ее да потребления. да Распоряжение да означает да совершение да в да отношении да вещи да действий, да определяющих да ее да судьбу, да и да включает да в да себя да продажу да вещи, да аренду, да залог да вещи да и да другие да вещные да права да вплоть да до да уничтожения да вещи. да

Перечисленные да акты да собственника да в да отношении да вещи да обеспечены да правомочиями да собственника, да которые да раскрывают да содержание да права да собственности да в да субъективном да смысле да и да отражены да в да п. да 1 да ст. да 209 да Гражданского да кодекса да Российской да Федерации да (далее да ГК да РФ)[6].

1.2.Виды и формы права собственности.

Необходимо да отметить, да что да право да собственности да может да быть да нескольких да видов, да например, да классифицируя да право да собственности да по да субъекту да можно да выделить да право да собственности да граждан, да юридических да лиц, да право да государственной да и да муниципальной да собственности, да а да по да количеству да субъектов да - да да право да общей да собственности да и да долевой. да

Начнем да рассматривать да виды да права да собственности да с да собственности да граждан.

Право да собственности да граждан. да В да настоящее да время да отпали да многие да ограничения да права да собственности да граждан, да существовавшие да во да времена да СССР.

Исчезло да указание да на да сугубо да потребительскую да направленность да права да личной да собственности. да Теперь да любой да гражданин да вправе да использовать да свое да имущество да как да для да предпринимательской, да так да и да для да любой да другой да не да запрещенной да законом да деятельности. да Поэтому да утратили да силу да все да нормы, да запрещающие да извлечение да «нетрудовых да доходов»[7].

Устранены да количественные да ограничения да имущества, да которое да может да находиться да у да граждан да на да праве да собственности.

Расширен да круг да объектов, да которые да могут да находиться да в да собственности да граждан. да Теперь да граждане да могут да иметь да на да праве да собственности да любое да имущество, да за да исключением да отдельных да видов да имущества. да Данное да исключение да сделано да в да интересах да общественной да безопасности. да Поэтому да в да перечень да объектов, да изъятых да из да оборота, да в да основном да входят да вооружение, да сильнодействующие да яды, да наркотики да и да т. да п.

Таким да образом, да выделение да особого да раздела да «право да собственности да граждан» да во да многом да утратило да смысл, да так да как да осталось да совсем да немного да норм да права, да которые да отличают да граждан да как да собственников да имущества да от да других да субъектов да имущественных да отношений, да среди да которых да следует да отметить да следующие:

1) да только да граждане да могут да завещать да имущество;

2) да только да для да граждан да установлено да некоторое да ограничение да ответственности да по да обязательствам. да Речь да идет да о да перечне да имущества да граждан, да на да которое да не да может да быть да обращено да взыскание да кредиторов.

Право да собственности да юридических да лиц.

да Прежде да всего, да необходимо да отметить, да что да юридические да лица, да как да правило, да являются да собственниками да имущества, да переданного да им да в да качестве да вкладов да их да участниками, да также да имущества, да приобретенного да этими да юридическими да лицами да по да иным да основаниям. да Лишь да некоторые да организационно-правовые да формы да (унитарное да предприятие да и да учреждение, да финансируемое да собственником) да не да являются да собственниками да имущества, да числящегося да у да них да на да балансе, да а да владеют да им да на да основании да ограниченного да вещного да права да (хозяйственного да ведения да или да оперативного да управления). да Но да для да этих да юридических да лиц да предусмотрены да особые да правила, да гарантирующие да интересы да их да кредиторов.

По да общему да правилу да юридическое да лицо да может да использовать да принадлежащее да ему да имущество да для да достижения да тех да целей, да которые да предусмотрены да в да уставе да юридического да лица. да Если да иное да не да предусмотрено да в да уставе, да коммерческая да организация-собственник да может да осуществлять да свое да право да собственности да для да достижения да любых да целей, да не да запрещенных да законом.

Общественные да и да религиозные да организации да (объединения), да благотворительные да и да иные да фонды да могут да использовать да принадлежащее да им да имущество да лишь да для да достижения да целей, да предусмотренных да их да учредительными да документами.

Участники да коммерческих да юридических да лиц да – да собственников да имущества да обладают да лишь да обязательственными да правами да по да отношению да к да юридическому да лицу да (право да участвовать да в да распределении да прибыли, да право да выдачи да стоимости да вклада да при да выходе да из да юридического да лица, да право да на да ликвидационную да квоту да и да т. да п.). да Участники да же да общественных да и да религиозных да объединений, да благотворительных да и да иных да фондов да не да сохраняют да прав да на да переданное да ими да этим да организациям да в да собственность да имущество.

Право да государственной да и да муниципальной да собственности. да Государственной да собственностью да считается да имущество, да принадлежащее да на да праве да собственности да Российской да Федерации, да субъектам да РФ. да Имущество, да принадлежащее да на да праве да собственности да муниципальным да образованиям, да является да муниципальной да собственностью. да Выделение да права да государственной да и да муниципальной да собственности да до да сих да пор да имеет да юридическое да значение, да так да как да правовое да регулирование да этой да группы да отношений да собственности да отличается да достаточным да своеобразием.

Во-первых, да ввиду да специфичности да субъекта да (государство, да муниципальное да образование) да от да его да имени да права да собственника да осуществляют да органы да государственной да власти, да местного да самоуправления.

Во-вторых, да государство да всегда да обладает да государственно-властными да полномочиями да и да не да всегда да ему да удается да преодолеть да искушение да их да употребить, да что да ставит да под да сомнение да тезис да о да равенстве да субъектов да гражданско-правовых да отношений.

В-третьих, да государство да само да устанавливает да правовое да регулирование да отношений да собственности да граждан да и да юридических да лиц, да определяет да объем да их да прав да и да обязанностей.

В-четвертых, да имущество да публичных да образований да всегда да используется да в да публичных да интересах.

В-пятых, да в да роли да объекта да государственной да собственности да может да быть да любое да имущество, да в да том да числе да и да изъятое да из да оборота. да Кроме да того, да существует да презумпция да государственной да собственности да на да землю, да если да она да не да находится да в да собственности да граждан да или да юридических да лиц.

В-шестых, да существуют да способы да приобретения да права да собственности, да свойственные да только да государству: да национализация, да реквизиция, да конфискация, да налоги да и да сборы, да пошлины.

Наконец, да имущество да государства да всегда да делится да на да две да большие да части: да одна да передается да унитарным да предприятиям да и да учреждениям да на да праве да хозяйственного да ведения да или да оперативного да управления, да а да другая, да нераспределенная да часть да имущества, да составляет да казну да государства, да куда да входят да средства да государственного да бюджета, да внебюджетных да фондов, да алмазного, да золотого да фонда, да имущество да Вооруженных да Сил, да имущество, да изъятое да из да оборота, да некоторые да памятники да культуры[8].

Также да можно да выделить да и да такие да виды да права да собственности да как да право да общей да собственности да и да долевой.

Право да общей да собственности. да Право да общей да собственности да регулирует да такую да ситуацию, да когда да материальные да блага да на да праве да собственности да принадлежат да одновременно да нескольким да лицам. да Такое да положение да не да следует да путать да с да правом да собственности да юридических да лиц, да ведь да здесь да имущество да принадлежит да одному да юридическому да лицу, да а да участники да организации да на да это да имущество да права да собственности да не да имеют, да им да принадлежат да лишь да обязательственные да права да в да отношении да самого да юридического да лица.

Таким да образом, да имущество да принадлежит да им да на да праве да общей да собственности. да Здесь да необходимо да уточнить, да какое да имущество да может да находиться да в да собственности да двух да или да нескольких да лиц. да Прежде да всего, да это да неделимое да имущество, да т. да е. да такое, да которое да не да может да быть да разделено да без да изменения да его да назначения да (например, да автомобиль). да Таким да может да быть да также да имущество, да не да подлежащее да разделу да в да силу да закона. да Объектом да права да общей да собственности да может да также да быть да делимое да имущество да в да случаях, да предусмотренных да законом да или да договором.

Существует да два да вида да общей да собственности:

1) да общая да долевая да собственность;

2) да общая да совместная да собственность.

Общая да долевая да собственность да – да это да право да собственности да двух да или да нескольких да лиц да на да одно да имущество да с да определением да долей.

Неизбежно да возникает да вопрос: да в да чем да определяются да доли да собственников. да Если да бы да это да были да доли да в да имуществе, да то да об да общей да собственности да говорить да было да бы да некорректно, да так да как да у да каждого да собственника да был да бы да свой да объект да собственности. да Например, да у да лиц, да имеющих да на да праве да собственности да по да комнате да в да одном да доме, да не да возникает да права да общей да собственности да на да дом. да Объектом да права да общей да собственности да является да единое да имущество.

Дело да в да том, да что, да говоря да об да общей да долевой да собственности, да имеют да в да виду да долю да в да праве да собственности да на да имущество. да Поэтому да в да случае да гибели да части да имущества, да которой да реально да пользовался да один да из да участников, да он да не да теряет да своей да доли да в да праве да собственности.

Общая да собственность да признается да долевой да во да всех да случаях, да когда да законом да не да предусмотрено да иное да или да когда да по да соглашению да участников да или да решению да суда да на да имущество, да находящееся да в да совместной да собственности, да установлена да долевая да собственность. да Если да доли да участников да долевой да собственности да не да могут да быть да определены да на да основании да закона да и да не да установлены да соглашением да всех да ее да участников, да доли да считаются да равными.

Каково да значение да доли да в да праве да собственности.

1. да Доля да в да праве да собственности да является да основным да критерием да для да определения да части да общего да имущества, да предоставляемой да во да владение да и да пользование да участника.

2. да Раздел да имущества, да выделение да доли да имущества да осуществляется да соразмерно да доле да в да праве да общей да собственности.

3. да Расходы да по да содержанию да имущества, да плоды, да доходы да от да использования да имущества да распределяются да между да участниками да долевой да собственности да соразмерно да их да долям[9].

Каждый да долевой да собственник да является да все-таки да собственником, да поэтому да он да обладает да всей да триадой да полномочий да (владение, да пользование, да распоряжение), да но да в да ограниченном да варианте, да что да объясняется да наличием да других да сособственников.

Владение да и да пользование да имуществом да осуществляется да по да соглашению да или да в да порядке, да установленном да судом. да Возможна да ситуация, да когда да один да из да собственников да потребует да предоставить да в да его да владение да и да пользование да часть да имущества, да соответствующую да его да доле. да Если да это да сделать да невозможно, да ему да выплачивается да компенсация да (например, да когда да невозможно да перепланировать да квартиру да так, да чтобы да метраж да комнат да соответствовал да долям).

Долевой да собственник да также да обладает да правомочием да распоряжения да имуществом, да однако да это да он да может да делать да лишь да при да наличии да согласия да всех да других да участников. да Кроме да того, да долевой да собственник да может да распорядиться да своей да долей да в да праве да собственности. да Однако да продать да свою да долю да он да может да лишь да при да условии да соблюдения да правил да о да преимущественном да праве да покупки, да принадлежащем да другим да долевым да собственникам: да перед да тем да как да продать да свою да долю да третьему да лицу, да долевой да собственник да обязан да предложить да ее да на да тех да же да условиях да другим да участникам. да Если да они да откажутся да от да этой да доли да или да не да приобретут да ее, да продавец да вправе да продать да свою да долю да любому да лицу.

Общая да собственность да прекращается да в да случае:

1) да выдела да доли, да причем да на да выделенную да долю да распространяются да правила да обычной да собственности;

2) да раздела да общего да имущества.

Выдел да доли да и да раздел да имущества да осуществляются да по да соглашению да участников да или да по да решению да суда.

Общая да совместная да собственность да – да это да право да собственности да двух да или да более да лиц да на да одно да имущество да без да определения да долей да в да праве да собственности.

Участники да обладают да равными да правами да (но да не да долями) да в да отношении да имущества. да Право да собственности да не да дробится да на да доли, да a да целиком да принадлежит да нескольким да лицам. да Доли да в да праве да собственности да устанавливаются да только да при да разделе да совместной да собственности. да При да этом, да если да законом да или да соглашением да участников да не да установлено да иное, да их да доли да признаются да равными.

У да участников да общей да совместной да собственности да складываются да особые да лично-доверительные да отношения, да вследствие да которых да они да сообща да владеют да и да пользуются да имуществом. да Распоряжение да имуществом да происходит да по да согласию да собственников, да которое, да однако, да ввиду да тех да же да близких да отношений да предполагается. да Поэтому да каждый да из да сособственников да вправе да совершать да сделки да по да распоряжению да общим да имуществом. да Лишь да если да будет да доказано, да что да другая да сторона да в да сделке да знала да или да заведомо да должна да была да знать да об да отсутствии да Полномочий да у да сособственника, да совершающего да сделку, да такая да сделка да может да быть да признана да недействительной.

Как да уже да было да отмечено, да отношения да общей да совместной да собственности да возникают да между да людьми, да связанными да родственными да или да иными да близкими да отношениями. да Соответственно да выделяется:

а) да совместная да собственность да супругов;

б) да собственность да крестьянского да (фермерского) да хозяйства.

Собственность да как да экономическая да категория да сопутствует да человеческому да

2.Субъекты права собственности

2.1.Понятие и виды субъектов права собственности.

В да доперестроечный да период да государство да было да конституировано да в да нашем да законодательстве да как да единый да собственник да всего да государственного да имущества. да Из да этого да был да сделан да вывод да о да том, да что да государственная да собственность да составляет да единый да фонд, да что да все да государственное да имущество, да в да чем да бы да оно да ни да выражалось да и да в да чьем да бы да ведении да ни да находилось, да принадлежит да на да праве да собственности да единому да и да единственному да собственнику да - да Советскому да государству. да Этот да вывод да получил да обоснование да и да в да научной да литературе, да в да первую да очередь да в да трудах да академика да А. да В. да Бенедиктова. да Лишь да представители да аграрно-правовой да науки, да поскольку да объекты да права да собственности, да с да которыми да они да имеют да дело, да чаще да всего да характеризуются да прикрепленностью да к да определенной да территории, да задумывались да над да тем, да о да каком да государстве, да собственно да говоря, да идет да речь: да о да Союзе да ССР да или да союзных да республиках, да либо, да наконец, да как да о да Союзе да ССР, да так да и да о да республиках. да Однако да этот да вопрос да так да и да не да получил да разрешения да ни да в да доктрине, да ни да в да законодательстве[10].

В да связи да с да расширением да прав да регионов да и да государственных да предприятий, да а да также да с да нарастанием да центробежных да тенденций да многие да ученые да и да практики да сочли да тезис да о да принадлежности да государственной да собственности да лишь да одному-единственному да собственнику да несовместимым да с да происходящими да в да жизни да реалиями. да В да противовес да была да выдвинута да идея да о да многоуровневом да характере да государственной да собственности. да Одним да из да первых да с да ее да обоснованием да выступил да В. да П. да Мозолин. да На да этих да путях да пытались да преодолеть да отрыв да государственной да собственности да от да тех, да кому да она да должна да реально да принадлежать,- да в да первую да очередь да непосредственных да производителей, да повысить да эффективность да управления да ею, да вырвать да ее да из да рук да бюрократического да чиновничьего да аппарата. да Эти да усилия да не да прошли да незамеченными да для да законодателя. да Вначале да в да общесоюзном да законе да о да собственности, да а да затем да в да республиканском да законе да о да собственности да и да Основах да гражданского да законодательства да 1991 да г. да был да закреплен да многоуровневый да характер да государственной да собственности. да При да этом, да если да в да общесоюзном да законе да о да собственности да под да понятие да государственной да собственности да подпадала да также да и да коммунальная да собственность, да то да ныне да муниципальная да собственность да выделена да из да государственной, да да да и да круг да субъектов да муниципальной да собственности да не да совпадает да с да тем, да как да был да очерчен да в да законе да круг да субъектов да коммунальной да собственности. да В да то да же да время да предложения да о да наделении да государственных да предприятий да правом да собственности да на да закрепленное да за да ними да имущество да или да хотя да бы да на да часть да его да законодатель да не да поддержал[11].

В да настоящее да время да многоуровневый да характер да государственной да собственности да и да круг да ее да субъектов да определены да в да гражданском, да а да в да известной да мере да и да в да конституционном да законодательстве да (см., да например, да ст. да 212, да 214 да ГК; да п. да "д" да ст. да 71; да подл. да "г" да п. да 1 да ст. да 72 да Конституции да РФ).

Государственная да собственность да подразделяется да на да федеральную да собственность, да т. да е. да собственность, да принадлежащую да Российской да Федерации, да и да собственность, да принадлежащую да субъектам да федерации да -республикам, да краям, да областям, да городам да федерального да значения, да автономной да области, да автономным да округам. да Означает да ли да это, да что да тезис да о да единстве да фонда да государственной да собственности да должен да быть да сдан да в да архив? да По-ввдимому, да нет. да Государственная да собственность да по-прежнему да характеризуется да единством да фонда, да но да лишь да в да пределах да того да субъекта, да которому да она да принадлежит, да как да бы да он да ни да вводил да ее да в да гражданский да оборот: да непосредственно да или да при да посредстве да действующих да от да своего да имени да юридических да лиц, да что да чаще да всего да и да бывает.

Отпочкование да муниципальной да собственности да от да государственной да впервые да было да проведено да в да российском да законе да о да собственности. да Вслед да за да ним да по да тому да же да пути да пошли да и да другие да законодательные да акты. да В да настоящее да время да муниципальная да собственность да закреплена да в да качестве да одной да из да форм да собственности да - да наряду да с да частной, да государственной да и да иными да - да как да в да Конституции да РФ, да так да и да в да ГК да (см.п. да 2 да ст. да 8 да и да п.2 да ст. да 9 да Конституции да РФ; да ст. да 212, да 215 да ГК). да Но да если да круг да субъектов да государственной да собственности да очерчен да в да законе да достаточно да четко, да то да этого да нельзя да сказать да о да субъектах да муниципальной да собственности, да в да отношении да которых да употреблена да расплывчатая да формулировка да - да в да качестве да таковых да выступают да городские да и да сельские да поселения, да а да также да другие да муниципальные да образования. да В да Законе да РФ да "Об да общих да принципах да организации да местного да самоуправления да в да Российской да Федерации" да вслед да за да Конституцией да и да ГК да муниципальная да собственность да определена да как да собственность да муниципальных да образований'. да К да числу да субъектов да права да муниципальной да собственности да могут да быть да отнесены да города да (кроме да городов да федерального да значения да - да Москвы да и да Санкт-Петербурга, да признанных да субъектами да государственной да собственности), да рабочие, да дачные да и да курортные да поселки, да села, да деревни да и да т.д. да В да то да же да время да субъектом да права да муниципальной да собственности да не да может да быть да признано да административно-территориальное да образование, да не да имеющее да центра, да к да которому да это да право да могло да бы да быть да приурочено. да Так, да в да условиях да Санкт-Петербурга да не да существует да собственности да районов, да входящих да в да черту да города, да если да они да не да имеют да своего да центра да (например, да собственности да Адмиралтейского да района), да хотя да они да и да могут да быть да наделены да широкими да полномочиями да по да управлению да принадлежащими да городу да объектами да государственной да собственности. да В да то да же да время да на да территории, да находящейся да в да административном да подчинении да Санкт-Петербурга, да в да пригородной да зоне, да а да ныне да и да в да пределах да городской да черты, да находятся да города, да поселки да и да иные да образования, да которые да выступают да в да качестве да субъектов да муниципальной да собственности. да Таковы да Пушкин, да Павловск, да Сестрорецк, да Зеленогорск, да Кронштадт, да Ломоносов да и да ряд да других[12].

Множественность да субъектов да права да муниципальной да собственности да не да исключает да единства да ее да фонда да в да пределах да субъекта, да которому да она да принадлежит, да как да бы да в да том да или да ином да конкретном да случае да ни да осуществлялось да управление да ею.

Таким да образом, да тезис да о да единстве да фонда да собственности да в да очерченных да пределах да сохраняет да силу да в да отношении да не да только да государственной, да но да и да муниципальной да собственности.

Каждый да человек да должен да хотя да бы да в да минимальной да степени да удовлетворять да свои да материальные да и да духовные да потребности да - да в да пище, да одежде, да жилище, да получении да образования, да которое да давало да бы да ему да возможность да приспособиться да к да нынешним да условиям да производства да и да обмена, да медицинской да помощи, да овладении да достижениями да культуры да и да т.д. да Основные да из да этих да потребностей да члены да общества да удовлетворяют да за да счет да той да доли да общественного да продукта, да которая да поступает да в да их да собственность да и да которой да они да владеют, да пользуются да и да распоряжаются да по да своему да усмотрению да и да в да своих да интересах, да устраняя да всех да других да лиц да от да вмешательства да в да закрепленную да за да ними да как да за да собственниками да сферу да хозяйственного да господства да над да принадлежащим да им да имуществом[13].

В да доперестроечный да период да основным да принципом да общества да провозглашался да принцип да распределения да по да труду, да а да право да на да труд да было да закреплено да в да числе да важнейших да социально-экономических да прав да граждан. да Запрещалась да эксплуатация да человека да человеком, да безраздельно да господствовали да социалистические да формы да собственности да на да средства да производства. да Основным да источником да собственности да граждан, да которая да называлась да личной, да являлось да приложение да их да труда да к да обобществленным да средствам да производства. да Из да совокупного да общественного да продукта да гражданам да на да основе да принципа да распределения да по да труду да вьвделялась да в да личную да собственность да определенная да доля да этого да продукта, да за да счет да которой да главным да образом да и да удовлетворялись да их да потребности. да Наряду да с да этим да одним да из да важнейших да источников да пополнения да личной да собственности да являлись да выплаты да из да общественных да фондов да потребления да в да виде да пособий, да пенсий, да стипендий. да Удовлетворение да потребностей да граждан да обеспечивалось да также да за да счет да бесплатной да медицинской да помощи, да низкой да оплаты да жилья, да коммунальных, да транспортных, да информационных да и да иных да услуг, да поддержания да на да социально да доступном да уровне да цен да на да основные да продукты да питания, да одежду, да лекарства да и да т.д[14].

В да ныне да действующей да Конституции да РФ да не да закреплены да ни да право да на да труд, да ни да принцип да распределения да по да труду, да что да отражает да реалии, да в да условиях да которых да функционирует да наше да общество. да В да то да же да время да провозглашается, да что да каждый да имеет да право да на да свободное да использование да своих да способностей да и да имущества да для да предпринимательской да и да иной да не да запрещенной да законом да экономической да деятельности. да Гарантируется да свобода да творчества.

Соответственно да этому да претерпели да существенные да изменения да как да источники да образования да собственности да граждан, да которая да именуется да теперь да частной, да так да и да формы да ее да проявления. да Основными да источниками да образования да собственности да граждан да служат да ныне да их да труд да в да качестве да наемных да работников да и да их да собственная да экономическая да деятельность. да Из да последней, да в да свою да очередь, да выделяется да предпринимательская да деятельность, да т. да е. да самостоятельная, да осуществляемая да на да свой да риск да деятельность, да направленная да на да систематическое да получение да прибыли да от да пользования да имуществом, да продажи да товаров, да выполнения да работ да или да оказания да услуг да лицами, да зарегистрированными да в да этом да качестве да в да установленном да законом да порядке да (абз. да 3 да п. да 1 да ст. да 2 да ГК). да Предпринимательская да деятельность да может да осуществляться да как да без да применения, да так да и да с да применением да наемного да труда.

С да учетом да сказанного, да частная да собственность да граждан да выступает да ныне да в да следующих да формах: да собственность да граждан, да источником да образования да которой да является да их да труд да в да качестве да наемных да работников да безотносительно да к да тому, да в да какой да сфере да хозяйства да и да культуры да и да к да чьим да средствам да производства да этот да труд да прилагается; да собственность, да источником да образования да которой да служит да собственная да экономическая да деятельность, да не да направленная да на да извлечение да прибыли; да собственность. да которая да образуется да за да счет да предпринимательской да деятельности, да основанной да на да собственном да труде; да собственность, да которая да образуется да за да счет да предпринимательской да деятельности, да основанной да на да привлечении да наемного да труда. да В да свою да очередь, да последний да вид да предпринимательской да деятельности да может да протекать да как да без да образования, да так да и да с да образованием да юридического да лица[15].

При да этом да в да законе да отсутствуют да препятствия да для да перехода да от да одного да вида да частной да собственности да к да другому, да более да того, да такой да переход да поощряется, да поскольку да труд да и да капитал да должны да устремляться да туда, да где да они да могут да принести да наибольший да экономический да и да иной да социальный да эффект.

Разумеется, да и да в да нынешних да условиях да нельзя да сбрасывать да со да счетов да как да общесоциальные, да так да и да общегражданские да способы да образования да собственности да граждан. да К. да числу да первых да относятся да пособия да и да выплаты да из да общественных да фондов да потребления, да гуманитарная да помощь да из-за да рубежа да и да за да счет да благотворительных да фондов да и да т.д.; да к да числу да вторых да - да проценты да на да капитал да (например, да дивиденды да на да акции), да наследование, да дарение да и да т.д. да Роль да и да значение да первых, да за да исключением да разве да гуманитарной да помощи, да в да условиях да перехода да к да рынку да падает, да вторых да - да возрастает[16].

Отметим да также, да что да собственность да одного да лица да образуется, да как да правило, да за да счет да не да одного, да а да нескольких да источников. да Например, да гражданин да как да пенсионер да получает да пенсию, да как да наемный да работник да - да заработную да плату, да как да акционер да -дивиденды, да как да лицо, да ведущее да подсобное да хозяйство да на да земельном да участке да в да пригородной да местности,- да доходы да от да собственной да экономической да деятельности, да не да направленной да на да извлечение да прибыли.

Отношения да собственности да получают да юридическое да выражение да как да в да системе да правовых да норм, да образующих да институт да права да собственности, да так да и да в да субъективном да праве да собственности, да т. да е. да в да той да мере да власти, да которую да закон да и да иные да правовые да акты да закрепляют да за да собственником. да Не да составляет да исключения да и да собственность да граждан. да Для да правового да регулирования да перестроечного да периода да характерно да раскрепощение да собственности да граждан да от да многочисленных да пут, да которые да ранее да ее да связывали. да На да собственность да граждан да в да полной да мере да распространен да принцип да дозволительной да направленности да гражданско-правового да регулирования, да который да получил да закрепление да в да новейшем да законодательстве. да Если да ранее, да давая да характеристику да собственности да граждан, да центр да тяжести да переносили да на да ее да потребительское да назначение, да что да соответствовало да действовавшему да в да то да время да законодательству, да то да ныне да не да меньшее да внимание да уделяется да возможностям да этой да формы да собственности да как да одного да из да средств да приращения да общественного да богатства. да Резко да расширен да круг да объектов, да которые да могут да находиться да в да собственности да граждан, да причем да поощряется да их да использование да не да только да в да целях да удовлетворения да материальных да и да духовных да потребностей да самого да собственника, да но да и да в да целях да извлечения да прибыли. да Более да того, да многие да из да них да по да своему да функциональному да назначению да призваны да именно да к да тому, да чтобы да приносить да собственнику да прибыль[17]. да

Определения да права да собственности да как да правового да института да и да как да субъективного да права, да да полностью да приложимы да и да к да праву да собственности да граждан. да Подчеркнем да лишь, да что да принципы да неприкосновенности да собственности, да недопустимости да произвольного да вмешательства да кого-либо да в да частные да дела, да беспрепятственного да осуществления да гражданских да прав, да равенства да защиты да всех да форм да собственности да и да восстановления да нарушенных да прав, да закрепленные да как да на да конституционном да уровне, да так да и да на да уровне да отраслевого да законодательства, да имеют да для да частной да собственности да граждан да особое да значение. да Пожалуй, да наиболее да важно да уберечь да собственность да граждан да от да произвольного да вмешательства да органов да государственной да власти да и да местного да самоуправления. да Не да менее да важно да придать да частной да собственности да граждан да цивилизованный да облик, да направить да ее да развитие да по да такому да руслу, да в да котором да она да в да полной да мере да обеспечивала да бы да удовлетворение да интересов да собственника, да в да том да числе да и да в да области да предпринимательства, да и да в да то да же да время да не да использовалась да бы да во да вред да интересам да общества да и да других да граждан, да например, да в да целях да ограничения да конкуренции да и да злоупотребления да доминирующим да положением да на да рынке[18].

Эта да двуединая да задача да и да должна да определять да принципы да и да конкретное да содержание да правового да регулирования да отношений да частной да собственности да граждан.

На да первый да взгляд, да ответ да на да вопрос да о да субъекте да права да собственности да граждан да предельно да прост: да в да качестве да такового да выступает да гражданин. да Дело, да однако, да в да том, да что да гражданин да как да субъект да права да собственности да выступает да в да разных да правовых да качествах. да В да одних да случаях да перед да нами да наемный да работник, да в да других да - да индивидуальный да предприниматель, да в да третьих да - да предприниматель, да выступающий да в да маске да юридического да лица, да и да т.д. да Все да это да не да может да не да сказаться да на да положении да гражданина да как да субъекта да права да собственности. да Обратим да внимание да на да то, да что да гражданин да может да заниматься да предпринимательской да деятельностью, да лишь да будучи да зарегистрирован да в да установленном да законом да порядке. да Поэтому да все да случаи, да когда да гражданин да в да качестве да собственника да вводит да свое да имущество да в да гражданский да оборот, да следует да разбить да на да две да труппы. да К да первой да отнести да те, да когда да выступление да гражданина да в да качестве да собственника да регистрации да не да требует, да ко да второй да те, да когда да такая да регистрация да требуется. да К. да их да рассмотрению да мы да сейчас да и да перейдем.

Случаи, да когда да выступление да гражданина да в да качестве да собственника да не да требует да регистрации. да Если да исходить да из да классификации да видов да частной да собственности да граждан, да которая да ранее да дана, да то да можно да утверждать, да что да регистрации да не да требуется, да если да гражданин да выступает да в да качестве да наемного да работника, да а да также да лица, да которое да занимается да экономической да деятельностью, да не да направленной да систематически да на да извлечение да прибыли. да При да этом да в да собственности да гражданина да может да находиться да имущество, да подлежащее да специальной да регистрации да (например, да недвижимость). да Он да может да также да совершать да подлежащие да регистрации да сделки да (например, да приватизировать да занимаемое да им да жилое да помещение). да Более да того, да может да быть да зарегистрировано да его да хозяйство. да Так, да орган да местного да самоуправления да регистрирует да подсобное да хозяйство да гражданина, да проживающего да в да сельской да местности. да Однако да во да всех да этих да случаях да в да понятие да регистрации да вкладывается да иной да смысл, да и да она да относится да либо да к да принадлежащему да гражданину да имуществу, да либо да к да совершаемым да им да сделкам, да но да не да к да его да деятельности да в да качестве да собственника, да причем да к да деятельности да как да таковой. да В да указанных да случаях да собственником да соответствующего да имущества да продолжает да оставаться да сам да гражданин да и да никакого да удвоения да субъекта да права да не да происходит.

Регистрация да требуется да в да тех да случаях, да когда да гражданин, да выступая да в да гражданском да обороте да в да качестве да собственника, да занимается да предпринимательской да деятельностью. да Напомним, да что да эти да случаи, да в да свою да очередь, да сводятся да к да трем: да когда да гражданин да занимается да предпринимательской да деятельностью, да основанной да на да собственном да труде; да когда да гражданин да занимается да предпринимательской да деятельностью да с да привлечением да наемного да труда, да но да без да образования да юридического да лица; да когда да гражданин да занимается да предпринимательской да деятельностью да с да привлечением да наемного да труда да на да базе да образования да юридического да лица.

В да первых да двух да случаях, да как да и да в да тех, да когда да регистрации да не да требуется, да удвоения да субъекта да права да не да происходит. да Регистрация да направлена да на да то, да чтобы да установить да контроль да за да законностью да предпринимательской да деятельности да и да обеспечить да поступление да в да казну да налогов.

В да объяснении да нуждается да последний да случай, да когда да гражданин да занимается да предпринимательством, да создав да самостоятельно да или да с да другими да лицами да юридическое да лицо. да В да этом да случае да собственником да имущества, да которое да гражданин да выделил да юридическому да лицу, да хотя да бы да он да и да единолично да учредил да его, да становится да само да юридическое да лицо, да а да гражданин да имеет да в да отношении да него да обязательственные да права да (абз. да 2 да п. да 2 да ст. да 48 да ГК). да Здесь да как да раз да и да происходит да удвоение да субъекта да права, да причем да в да этом да может да быть да заинтересован да и да сам да гражданин, да который, да по да общему да правилу, да не да отвечает да по да обязательствам да учрежденного да им да юридического да лица да и да в да случае да финансового да краха да рискует да потерять да лишь да то да имущество, да которое да он да в да это да юридическое да лицо да вложил.

2.2.Проблемы правового регулирования государственной регистрации права собственности на недвижимость.

Жилые да помещения да и да вещные да права да на да них да подлежат да государственной да регистрации да (ст.ст.130-132 да ГК да РФ), да равно да как да обременения да (ограничения) да на да них да и да сделки да с да названными да объектами.

Требование да о да государственной да регистрации да включено да и да в да ст.18 да нового да Жилищного да кодекса да Российской да Федерации да от да 29 да декабря да 2004 да г. да №188-ФЗ, да где да закреплено, да что да право да собственности да и да иные да вещные да права да на да жилые да помещения да подлежат да государственной да регистрации да в да случаях, да предусмотренных да Гражданским да кодексом да Российской да Федерации, да федеральным да законом да о да регистрации да прав да на да недвижимое да имущество да и да сделок да с да ним, да настоящим да Кодексом[19].

В да соответствии да с да п.1 да ст.14 да Закона да О да государственной да регистрации[20] да основаниями да для да государственной да регистрации да наличия, да возникновения, да прекращения, да перехода, да ограничения да (обременения) да прав да на да недвижимое да имущество да (в да том да числе да жилых да помещений) да и да сделок да с да ним да являются:

Основаниями да для да осуществления да государственного да кадастрового да учета да и да (или) да государственной да регистрации да прав да являются:

1) да акты, да изданные да органами да государственной да власти да или да органами да местного да самоуправления да в да рамках да их да компетенции да и да в да порядке, да который да установлен да законодательством, да действовавшим да в да месте да издания да таких да актов да на да момент да их да издания, да и да устанавливающие да наличие, да возникновение, да переход, да прекращение да права да или да ограничение да права да и да обременение да объекта да недвижимости;

2) да договоры да и да другие да сделки да в да отношении да недвижимого да имущества, да совершенные да в да соответствии да с да законодательством, да действовавшим да в да месте да расположения да недвижимого да имущества да на да момент да совершения да сделки;

3) да акты да (свидетельства) да о да приватизации да жилых да помещений, да совершенные да в да соответствии да с да законодательством, да действовавшим да в да месте да осуществления да приватизации да на да момент да ее да совершения;

4) да свидетельства да о да праве да на да наследство;

5) да вступившие да в да законную да силу да судебные да акты;

6) да акты да (свидетельства) да о да правах да на да недвижимое да имущество, да выданные да уполномоченными да органами да государственной да власти да в да порядке, да установленном да законодательством, да действовавшим да в да месте да издания да таких да актов да на да момент да их да издания;

7) да межевой да план, да технический да план да или да акт да обследования, да подготовленные да в да результате да проведения да кадастровых да работ да в да установленном да федеральным да законом да порядке, да утвержденная да в да установленном да федеральным да законом да порядке да карта-план да территории, да подготовленная да в да результате да выполнения да комплексных да кадастровых да работ да (далее да - да карта-план да территории);

7.1) да схема да размещения да земельного да участка да на да публичной да кадастровой да карте да при да осуществлении да государственного да кадастрового да учета да земельного да участка, да образуемого да в да целях да его да предоставления да гражданину да в да безвозмездное да пользование да в да соответствии да с да Федеральным да законом да "Об да особенностях да предоставления да гражданам да земельных да участков, да находящихся да в да государственной да или да муниципальной да собственности да и да расположенных да на да территориях да субъектов да Российской да Федерации, да входящих да в да состав да Дальневосточного да федерального да округа, да и да о да внесении да изменений да в да отдельные да законодательные да акты да Российской да Федерации";

8) да иные да документы, да предусмотренные да федеральным да законом, да а да также да другие да документы, да которые да подтверждают да наличие, да возникновение, да переход, да прекращение да права да или да ограничение да права да и да обременение да объекта да недвижимости да в да соответствии да с да законодательством, да действовавшим да в да месте да и да на да момент да возникновения, да прекращения, да перехода да прав, да ограничения да прав да и да обременений да объектов да недвижимости;

9) да наступление да обстоятельств, да указанных да в да федеральном да законе.

При да государственной да регистрации да перехода да права да собственности да на да здание, да строение, да сооружение да или да другое да недвижимое да имущество да одновременно да на да основании да заявления да осуществляется да государственная да регистрация да перехода да права да собственности да на да земельный да участок, да занятый да таким да недвижимым да имуществом да и да принадлежавший да предшествующему да собственнику да такого да недвижимого да имущества да на да праве да собственности.

При да переходе да прав да на да военное да недвижимое да имущество да на да основании да решения да о да передаче да военного да недвижимого да имущества да в да соответствии да с да Федеральным да законом да от да 8 да декабря да 2011 да года да N да 423-ФЗ да "О да порядке да безвозмездной да передачи да военного да недвижимого да имущества да в да собственность да субъектов да Российской да Федерации да - да городов да федерального да значения да Москвы, да Санкт-Петербурга да и да Севастополя, да муниципальную да собственность да и да о да внесении да изменений да в да отдельные да законодательные да акты да Российской да Федерации"[21] да и да заявления да соответствующего да субъекта да Российской да Федерации, да органа да местного да самоуправления да государственная да регистрация да прав да на да такой да объект да недвижимости да осуществляется да без да заявления да о да государственной да регистрации да перехода да права да собственности да Российской да Федерации, да без да заявления да о да прекращении да вещных да прав да собственника да (правообладателя) да такого да объекта да недвижимости.

Права да на да недвижимое да имущество, да установленные да решением да суда, да подлежат да государственной да регистрации да в да соответствии да с да настоящим да Федеральным да законом.

При да отсутствии да причин, да препятствующих да государственной да регистрации да перехода да права да и да (или) да сделки да с да объектом да недвижимости, да наличие да судебного да спора да о да зарегистрированном да праве да не да является да основанием да для да отказа да в да государственной да регистрации да перехода да такого да права да и да (или) да сделки да с да объектом да недвижимости.

В да случае, да если да решением да суда да предусмотрено да прекращение да права да на да недвижимое да имущество да у да одного да лица да или да установлено да отсутствие да права да на да недвижимое да имущество да у да такого да лица да и да при да этом да предусмотрено да возникновение да этого да права да у да другого да лица да или да установлено да наличие да права да у да такого да другого да лица, да государственная да регистрация да прав да на да основании да этого да решения да суда да может да осуществляться да по да заявлению да лица, да у да которого да право да возникает да на да основании да решения да суда да либо да право да которого да подтверждено да решением да суда. да При да этом да не да требуется да заявление да лица, да чье да право да прекращается да или да признано да отсутствующим да по да этому да решению да суда, да в да случае, да если да такое да лицо да являлось да ответчиком да по да соответствующему да делу, да в да результате да рассмотрения да которого да признано да аналогичное да право да на да данное да имущество да за да другим да лицом.

Права да на да недвижимое да имущество да на да основании да нотариально да удостоверенного да документа да подлежат да государственной да регистрации да в да соответствии да с да настоящим да Федеральным да законом да с да учетом да особенностей, да установленных да настоящей да статьей.

При да осуществлении да государственной да регистрации да прав да на да недвижимое да имущество да на да основании да нотариально да удостоверенной да сделки, да свидетельства да о да праве да на да наследство, да свидетельства да о да праве да собственности да на да долю да в да общем да имуществе да супругов да проверка да законности да такого да нотариально да удостоверенного да документа да государственным да регистратором да прав да не да осуществляется. да Достоверность да нотариально да удостоверенного да документа да проверяется да государственным да регистратором да прав да через да единую да информационную да систему да нотариата да в да порядке, да установленном да Основами да законодательства да Российской да Федерации да о да нотариате да от да 11 да февраля да 1993 да года да N да 4462-1[22], да за да исключением да случаев да представления да на да государственную да регистрацию да прав да указанных да документов да нотариусом, да удостоверившим да такие да документы.

Для да осуществления да государственной да регистрации да прав, да связанных да с да отчуждением да или да обременением да жилого да помещения, да если да оно да приобретается да с да использованием да кредитных да средств да целевого да займа, да предоставленного да другим да юридическим да лицом, да вместо да совместного да заявления да сторон да сделки да с да приложением да документа, да выражающего да согласие да на да это да кредитора да (займодавца), да соответствующее да заявление да может да быть да предоставлено да нотариусом да с да приложением да нотариально да удостоверенного да согласия да кредитора да (займодавца) да на да заключение да такого да договора.

В да Законе да о да недвижимости да закреплен да новый да объект да недвижимости да - да машино-место. да Теперь да собственники да машино-мест да смогут да регистрировать да свои да права да на да них да в да обычном да для да остальных да объектов да недвижимости да порядке.

Местоположение да машино-места да будет да устанавливаться да посредством да графического да отображения да на да плане да этажа да или да части да этажа да здания да либо да сооружения да геометрической да фигуры, да соответствующей да границам да машино-места.

Границы да машино-места да будут да определяться да проектной да документацией да здания, да сооружения да и да обозначаться да или да закрепляться да лицом, да осуществляющим да строительство да или да эксплуатацию да здания, да сооружения, да либо да обладателем да права да на да машино-место да в да том да числе да путем да нанесения да на да поверхность да пола да или да кровли да разметки да (краски, да использования да наклеек да или да иными да способами).

Границы да машино-места да на да этаже да будут да устанавливаться да либо да восстанавливаться да путем да определения да расстояния да от да не да менее да двух да точек, да находящихся да в да прямой да видимости да и да закрепленных да долговременными да специальными да метками да на да внутренней да поверхности да строительных да конструкций да этажа да (стенах, да перегородках, да колоннах, да на да поверхности да пола), да до да характерных да точек да границ да машино-места да (точек да деления да границ да на да части), да а да также да расстояний да между да характерными да точками да границ да машино-места.

По да желанию да обладателя да права да на да машино-место да характерные да точки да границ да машино-места да могут да быть да дополнительно да закреплены да специальными да метками да на да поверхности да пола.

Проблема да правовой да регламентации да общественных да отношений да по да приобретению да и да продаже да недвижимости да имеет да особую да актуальность, да связанную да с да тем, да что да недвижимое да имущество да по да сравнению да с да другими да объектами да обладает, да как да правило, да повышенной да имущественной да ценностью, да а да жилая да недвижимость да - да еще да и да особой да социальной да значимостью, да поскольку да удовлетворяет да одну да из да базовых да потребностей да человека да - да в да жилище. да В да связи да с да этими да обстоятельствами да требуются да особые да меры да охраны да интересов да собственников да недвижимого да имущества да и да иных да его да правообладателей, да которые да осуществляет да государство да в да лице да своих да уполномоченных да органов.

Государственная да регистрация да прав да на да недвижимость да - да это да юридический да акт да признания да и да подтверждения да государством да возникновения, да ограничения да (обременения), да перехода да или да прекращения да прав да на да недвижимое да имущество да в да соответствии да с да Гражданским да кодексом да Российской да Федерации.

Государственная да регистрация да является да единственным да доказательством да существования да зарегистрированного да права. да Уже да зарегистрированное да право да на да недвижимое да имущество да может да быть да оспорено да только да в да судебном да порядке. да В да случаях, да предусмотренных да законом, да государственная да регистрация, да закрепляющая да принадлежность да объекта да гражданских да прав да определенному да лицу, да ограничения да таких да прав да и да обременения да права да на да имущество да является да обязательной.

В да случае, да когда да одна да из да сторон да уклоняется да от да государственной да регистрации да перехода да права да собственности да на да недвижимость, да суд да вправе да по да требованию да другой да стороны, да а да в да случаях, да предусмотренных да законодательством да Российской да Федерации да об да исполнительном да производстве, да также да по да требованию да судебного да пристава-исполнителя да вынести да решение да о да государственной да регистрации да перехода да права да собственности. да Сторона, да необоснованно да уклоняющаяся да от да государственной да регистрации да перехода да права да собственности, да должна да возместить да другой да стороне да убытки, да вызванные да задержкой да регистрации.

Государственную да регистрацию да прав да на да недвижимость да осуществляют да федеральный да орган да в да области да государственной да регистрации да и да его да территориальные да органы. да Указом да Президента да Российской да Федерации да организация да единой да системы да государственного да кадастрового да учета да недвижимости да и да государственной да регистрации да прав да на да недвижимое да имущество да и да сделок да с да ним да возлагается да на да Федеральную да службу да государственной да регистрации, да кадастра да и да картографии да - да Росреестр[23].

К да полномочиям да Росреестра да относятся: да проверка да действительности да поданных да заявителем да документов да и да наличия да соответствующих да прав да у да подготовившего да документ да лица да или да органа да власти; да проверка да наличия да ранее да зарегистрированных да и да ранее да заявленных да прав; да государственная да регистрация да прав; да выдача да документов, да подтверждающих да государственную да регистрацию да прав; да выдача да информации да о да зарегистрированных да правах да и да другие да предусмотренные да законом да действия.

Государственная да регистрация да прав да на да недвижимое да имущество да проводится да на да всей да территории да Российской да Федерации да по да установленной да законом да системе да записей да о да правах да на да каждый да объект да недвижимого да имущества да в да Едином да государственном да реестре да прав да на да недвижимое да имущество да и да сделок да с да ним. да Датой да государственной да регистрации да прав да является да день да внесения да соответствующих да записей да о да правах да в да Единый да государственный да реестр да прав да на да недвижимое да имущество да и да сделок да с да ним. да Государственная да регистрация да прав да осуществляется да по да месту да нахождения да недвижимого да имущества да в да пределах да регистрационного да округа.

Кроме да территориальных да органов да Росреестра, да прием да документов да на да государственную да регистрацию да прав, да запросов да о да предоставлении да сведений, да содержащихся да в да Едином да государственном да реестре да прав, да и да выдачу да (направление) да соответствующих да документов да могут да осуществлять да также да специализированные да многофункциональные да центры.

Многофункциональные да центры да выполняют да своего да рода да курьерские да функции, да осуществляя да первичный да прием да документов да на да государственную да регистрацию да у да заявителей, да они да не да проводят да их да экспертизы, да а да только да передают да их да затем да в да территориальные да органы да Росреестра.

Недавние да изменения да российского да законодательства да о да государственной да регистрации да прав да на да недвижимое да имущество да и да сделок да с да ним да во да многом да расширяют да полномочия да нотариуса да при да совершении да государственной да регистрации да прав да на да недвижимое да имущество.

Российское да законодательство да содержит да ограниченный да перечень да сделок да с да недвижимым да имуществом, да подлежащих да обязательному да нотариальному да удостоверению. да К да указанным да сделкам да относятся: да договор да ренты да (ст. да 584 да ГК да РФ); да совершение да одним да из да супругов да сделки да по да распоряжению да недвижимостью, да являющейся да общим да имуществом да супругов да (п. да 3 да ст. да 35 да СК да РФ); да завещание да (п. да 1 да ст. да 1121 да ГК да РФ). да Остальные да сделки да могут да быть да нотариально да удостоверены да только да по да свободному да волеизъявлению да сторон.

При да совершении да сделки да в да нотариальной да форме да запись да в да государственный да реестр да может да быть да внесена да по да заявлению да любой да стороны да сделки, да в да том да числе да через да нотариуса, да а да также да работника да нотариуса. да При да этом да работнику да нотариуса да необходимо да иметь да письменное да подтверждение да его да полномочий да на да подачу да заявлений да и да иных да документов, да необходимых да для да государственной да регистрации да прав, да выданное да нотариусом да и да скрепленное да его да подписью да и да печатью.

В да случае да если да заявителем да является да нотариус, да свидетельство да о да государственной да регистрации да прав да и да (или) да иные да документы да выдаются да данному да нотариусу да или да его да работнику.

Необходимо да отметить, да что, да в да отличие, да например, да от да законодательства да Украины, да по да которому да нотариус да является да специальным да субъектом, да на да которого да возлагаются да функции да государственного да регистратора да прав да на да недвижимое да имущество, да российское да законодательство да не да наделяет да нотариуса да или да его да работника да полномочиями да государственного да регистратора да прав да на да недвижимое да имущество.

В да случае да нотариального да удостоверения да сделки да российские да органы да государственной да регистрации да не да проводят да правовой да экспертизы да ее да действительности да и да не да несут да ответственности да за да ее да законность. да При да заключении да сделки да в да простой да письменной да форме, да без да нотариального да удостоверения, да органы да государственной да регистрации, да напротив, да обязаны да проводить да ее да правовую да экспертизу. да Сама да же да правовая да экспертиза да законности да сделки да в да этом да случае да является да одним да из да этапов да ее да государственной да регистрации. да Предметом да правовой да экспертизы да законности да сделки да является да установление да отсутствия да оснований да для да отказа да в да государственной да регистрации да сделки.

Необходимо да отметить, да что да расширение да полномочий да нотариусов, да связанных да с да государственной да регистрацией да сделок да с да недвижимым да имуществом, да сопровождается да повышением да мер да их да имущественной да ответственности да за да причиненный да имуществу да гражданина да или да юридического да лица да вред.

В да новом да законе да №218-ФЗ да значительно да увеличен да перечень да оснований да для да приостановления да осуществления да кадастрового да учета да и да государственной да регистрации да прав. да В да статье да 26 да Закона да о да недвижимости да закреплено да 55 да оснований. да При да этом да вызывает да опасение да возможность да "широкого" да применения да такого да основания да приостановления да осуществления да кадастрового да учета да и да регистрации да прав, да как да непредставление да (непоступление) да документов да (сведений, да содержащихся да в да них), да запрошенных да органом да регистрации да прав да по да межведомственным да запросам да (подп. да 5 да п. да 1).

Можно да получить да отказ да по да причине да непредставления да в да Росреестр да информации да по да межведомственным да запросам да не да из-за да отсутствия да сведений да как да таковых, да а да из-за да того, да что да уполномоченный да орган да не да представил да соответствующих да сведений да в да установленный да законом да срок.

Вместе да с да тем да Законом да о да недвижимости да предусмотрено, да что да в да случае да если да в да течение да срока да приостановления да не да устранены да причины, да препятствующие да осуществлению да государственного да кадастрового да учета да и да (или) да государственной да регистрации да прав, да то да в да осуществлении да государственного да кадастрового да учета да и да (или) да государственной да регистрации да прав да отказывается, да то да есть да получается, да что да увеличивается да и да перечень да оснований да для да отказа.

Кроме да того, да в да новом да Законе да сроки да регистрационных да действий да сокращены, да а да сроки да для да приостановки да увеличены. да Сроки да приостановления да осуществления да кадастрового да учета да и да государственной да регистрации да прав да составят:

- да три да месяца да - да по да решению да государственного да регистратора да (за да исключением да отдельных да оснований, да для да которых да предусмотрены да иные да сроки да приостановления);

- да шесть да месяцев да - да по да инициативе да заявителя. да При да этом да в да Законе да о да недвижимости да уточнено, да что да по да заявлению да приостановление да возможно да только да один да раз.

В да настоящее да время да государственная да регистрация да прав да по да решению да государственного да регистратора да может да быть да приостановлена да на да один да месяц, да а да по да инициативе да заявителя да - да на да три да месяца.

Действующий да в да настоящее да время да Закон да не да предусматривает да условий, да при да которых да документы да у да заявителя да не да будут да приняты. да Закон да о да недвижимости да закрепляет да причину, да по да которой да в да приеме да документов да могут да отказать. да Такой да причиной да является да невозможность да установить да либо да подтвердить да личность да заявителя.

Закон да о да недвижимости да предусматривает, да что да если да пакет да документов да отправляется да по да почте, да то да все да документы да из да данного да пакета да должны да быть да заверены да у да нотариуса, да иначе да заявление да не да будет да рассмотрено. да На да сегодняшний да момент да нужно да заверить да у да нотариуса да только да подпись да гражданина да на да заявлении.

Нет да гарантий да неприкосновенности да зарегистрированного да права: да нужно да прекратить да практику да истребования да у да добросовестного да владельца да (приобретателя) да во да всех да случаях, да а да пострадавшей да стороне да только да выплачивать да возмещение. да Наш да реестр да продолжает да сохранять да условие да о да том, да что да зарегистрированное да право да может да быть да оспорено. да И да получается, да что да оно да может да быть да оспорено да всегда. да То да есть да нет да ситуации, да когда да зарегистрированное да право да - да это да действительно да объективно да существующее да неоспоримое да право. да То да есть да полагаться да на да него да в да гражданском да обороте да все да равно да нужно да с да оглядкой да на да оспоримость. да В да Англии, да например, да каждый да может да внести да запись да в да реестр да в да отношении да недвижимости. да Если да по да истечении да 12 да лет да никто да не да оспорил, да то да право да становится да "вечным", да "неоспоримым". да Это да и да создает да стабильность да гражданского да оборота.

Таким да образом, да российское да законодательство да о да государственной да регистрации да прав да на да недвижимое да имущество да и да сделок да с да ним да за да последнее да время да претерпело да ряд да изменений, да связанных, да в да частности, да с да развитием да современных да цифровых да технологий, да стремлением да государства да упростить да процедуру да государственной да регистрации да прав да на да недвижимое да имущество да и да ускорить да ее да по да времени.

На да первый да взгляд, да ответ да на да вопрос да о да субъекте да права да собственности да граждан да предельно да прост: да в да качестве да такового да выступает да гражданин. да Дело, да однако, да в да том, да что да гражданин да как да субъект да права да собственности да выступает да в да разных да правовых да качествах. да В да одних да случаях да перед да нами да наемный да работник, да в да других да - да индивидуальный да предприниматель, да в да третьих да - да предприниматель, да выступа

Заключение

Под да собственностью да в да юридическом да смысле да понимаются да волевые да отношения, да которые да до да их да фактического да возникновения да проходят да через да коллективное да сознание да людей, да выражающих да волю да господствующих да классов да в да обществе да или да волю да общества да в да целом. да Последнее да полностью да зависит да от да социально-экономического да типа да общества. да Под да коллективным да сознанием да людей да понимается да деятельность да высших да государственных да органов да власти да и да управления, да принимающих да и да принудительно да реализующих да законы да и да другие да нормативные да акты, да касающиеся да собственности.

В да юридических да отношениях да собственности да должны да отражаться да производственные да отношения, да существующие да в да обществе. да В да противном да случае да законы да и да другие да нормативные да акты да о да собственности да перестают да действовать да и да государство да становится да неправовым.

Говоря да о да всей да сфере да правового да воздействия да государства да на да производственные да отношения да собственности да в да их да широком да понятии да (статическом, да динамическом, да социальном), да следует да иметь да в да виду, да что да под да юридическими да отношениями да собственности да прежде да всего да понимаются да статические да отношения, да которые да непосредственно да связаны да с да правовыми да нормами, да относящимися да к да институту да права да собственности. да Динамические да производственные да отношения да находятся да под да воздействием да прежде да всего да норм да гражданского да права, да а да социальные да производственные да отношения да - да норм да трудового да права да и да норм да иных да правовых да образований, да имеющих да прямой да выход да на да производственные да отношения. да Разумеется, да на да динамические, да социальные, да производственные да отношения да не да прекращается да воздействие да норм да права да собственности. да Но да такое да воздействие да в да отличие да от да статических да производственных да отношений да имеет да опосредованный да характер.

Формы да права да собственности да имеют да не да только да теоретическое, да но да и да практическое да значение. да В да зависимости да от да того, да к да какой да форме да и да к да какому да виду да относится да право да собственности, да принадлежащее да тому да или да иному да конкретному да лицу, да определяется да правовой да режим да имущества, да составляющего да объект да этого да права, да и да спектр да тех да возможностей, да которыми да располагает да его да собственник.

Основные да формы да (виды) да собственности, да признаваемые да в да Российской да Федерации, да перечислены да в да Конституции да Российской да Федерации да п.2 да ст.8. да Согласно да этой да статьи да ныне да в да РФ да признаются да и да защищаются да равным да образом да частная, да государственная, да муниципальная да и да иные да формы да собственности.

Аналогичное да положение да закреплено да в да ст.212 да ГК да РФ, да которая да этим, да однако, да не да ограничивается, да подвергая да названные да формы да собственности да дальнейшему да членению да в да зависимости да от да того, да находится да имущество да в да собственности да граждан да и да юридических да лиц, да Российской да Федерации, да субъектов да РФ да или да муниципальных да образований.

Перечень да форм да собственности, да данный да как да в да Конституции, да так да и да в да ГК да РФ, да не да является да исчерпывающим, да поскольку да сопровождается да оговоркой, да в да силу да которой да в да РФ да признаются да иные да формы да собственности.

В да зависимости да от да оснований, да по да которым да в да жизни да возникает да индивидуализи­рованное да господство да над да вещью да выражающееся да в да возможности да владеть, да пользоваться да и да распоряжаться да ею, да признанное да другими да потенциальными да обладателями да и да правом, да способы да установления да этого да господства, да или да приобретения да права да собственности, да подразделяются да на да первоначальные да и да производные. да Первоначальные да способы да охватывают да те да случаи, да когда да право да возникает да вне да зависимости да от да чьих-либо да предыдущих да прав да на да эту да вещь да в да качестве да исходного да установления да права. да Производные да способы да ох­ватывают да те да ситуации, да когда да они да вытекают да из да признанных да правом да пред­шествующих да прав да на да эту да вещь да другого да собственника, да и да характер да предыдущего да обладания да определяет да содержание да вновь да возникающего да права.

Список использованных источников

Нормативно-правовые акты

  1. Конституция Российской Федерации (принята всенародным голосованием 12.12.1993) (ред. от 21.07.2014) // Российская газета. № 237. 1993.
  2. Гражданский кодекс Российской Федерации: часть первая от 30.11.1994 № 51-ФЗ (ред. от 28.03.2017) // Собрание законодательства РФ. 1994. №32. Ст. 3301.
  3. Арбитражный процессуальный Кодекс Российской Федерации от 24.07.2002 № 95-ФЗ (ред. от 01.07.2017) // Собрание законодательства РФ. 2002. №30. Ст. 3012.
  4. Гражданский процессуальный кодекс РФ от 14.11.2002 № 138-ФЗ (ред. от 19.12.2016) // Собрание законодательства РФ. 2002. № 46. Ст. 4532.
  5. О государственной регистрации прав недвижимости: Федеральный закон от 13.07.2015 №218ФЗ (ред. от 03.07.2016) // Российская газета. № 156. 2015.
  6. О порядке безвозмездной передачи военного недвижимого имущества в собственность субъектов Российской Федерации - городов федерального значения Москвы, Санкт-Петербурга и Севастополя, муниципальную собственность и о внесении изменений в отдельные законодательные акты Российской Федерации: Федеральный закон от 08.12.2011 N 423-ФЗ (ред. от 03.07.2016) // Российская газета. № 281. 2011.
  7. Основы законодательства Российской Федерации о нотариате (утв. ВС РФ 11.02.1993 N 4462-1) (ред. от 03.07.2016) // Российская газета. № 49. 1993.

Специальная литература

  1. да Аксюк И.В. Добросовестность приобретения как основание возникновения права собственности на недвижимость // Журнал российского права. 2007. № 3.
  2. Актуальные проблемы гражданского права: Сб. ст. Вып. 2 / Под ред. Брагинского М.И. – М.: Статут, 2011.
  3. Андреев В.К. О праве частной собственности в России (критический очерк). – М.: Волтерс Клувер, 2011.
  4. Алексеев С. С. Гражданское право: Учебник – М., - Велби, 2006.
  5. Воронин Н.Ю. Общие положения о праве собственности //Хозяйство и право. 2009. № 6.
  6. Гражданское право. Т.1. Учебник. / Под ред. Ю.К. Толстого, А.П. Сергеева. – М.: Проспект, 2011.
  7. Гражданское право. Часть первая: Учебник / Под ред. А.Г. Калпина, А. И. Масляева. – М.: Юристъ, 2010.
  8. Гражданское право: Учебник. Т. 2. Полутом 2 / Под ред. Е.А. Суханова. – М.: БЕК, 2000.
  9. Гражданское право: Учебник для вузов / Под ред. проф. В.В. Залесского. – М.: ЮНИТИ-ДАНА, Закон и право, 2003.
  10. Гражданское право: Учебник. Т. 2. Полутом 2 / Под ред. Е.А. Суханова. – М.: БЕК, 2008.
  11. Гришаев С.П. Гражданское право. - М.: Юристъ, 2008.
  12. Гуев А.Н. Гражданское право. В 3. Т. 1. – М.: Инфра – М. 2007.

Диаковская Н.В. Правовое регулирование прав на недвижимое имущество и сделок с ним: Автореферат дис... кандидата юридических наук. М., 2013.

  1. Завидов Б.Д. Договорное право России. – М.: ИПК «Лига Разум», 2010.
  2. Камышанский В.П. Коршунов Н.М. Гражданское право – М.: Эксмо, 2011.
  3. Новицкий И.Б. Избранные труды по гражданскому праву. В 2-х томах. Т.2. – М.: Статут, 2009.
  4. Пиляева. В.В. Гражданское право. Части общая и особенная. – М.: ТК Велби, 2009.
  5. Право собственности: актуальные проблемы / отв. ред. В.Н. Литовкин, Е.А. Суханов, В.В. Чубаров; Ин-т законод. и сравнит. Правоведения. – М.: Статут, 2008.
  6. Садиков О.Н. Гражданское право Т.2 – М.: Контракт, 2010.
  7. Смоленский М.Б. Гражданское право: Учебное пособие. – Ростов н/Д: Феникс. 211.
  8. Скловский К.И. О сущности собственности: Методология //Общественные науки и современность. 2011. №1.
  9. Скловский К.И. Собственность в гражданском праве. 4-е изд., перераб. и доп. – М.: Статут, 2011.
  10. Чаусская О.А. Гражданское право. – М. Инфра‑М, 2007.
  11. Щенникова Л.В. Вещные права в гражданском праве России. Учебное пособие. - М.: Норма, 2009.
  1. Актуальные проблемы гражданского права: Сб. ст. Вып. 2 / Под ред. Брагинского М.И. – М.: Статут, 2011. С. 209.

  2. Завидов Б.Д. Договорное право России. – М.: ИПК «Лига Разум», 2010. С. 100.

  3. Камышанский В.П. Коршунов Н.М. Гражданское право – М.: Эксмо, 2011. С 220.

  4. Новицкий И.Б. Избранные труды по гражданскому праву. В 2-х томах. Т.2. – М.: Статут, 2009. С.

    235.

  5. Садиков О.Н. Гражданское право Т.2 – М.: Контракт, 2010. С. 110.

  6. Гражданский кодекс Российской Федерации: часть первая от 30.11.1994 № 51-ФЗ (ред. от 28.03.2017) // Собрание законодательства РФ. 1994. №32. Ст. 3301.

  7. Щенникова Л.В. Вещные права в гражданском праве России. Учебное пособие. - М.: Норма, 2009. С. 38.

  8. Воронин Н.Ю. Общие положения о праве собственности //Хозяйство и право. 2009. № 6. С. 60.

  9. Скловский К.И. О сущности собственности: Методология // Общественные науки и современность. 2011. №1. С. 280.

  10. да Гражданское да право. да Т.1. да Учебник. да / да Под да ред. да Ю.К. да Толстого, да А.П. да Сергеева. да – да М.: да Проспект, да 2011. да С. да 107.

  11. да Гражданское да право. да Часть да первая: да Учебник да / да Под да ред. да А.Г. да Калпина, да А. да И. да Масляева. да – да М.: да Юристъ, да 2010. да С. да 98.

  12. да Смоленский да М.Б. да Гражданское да право: да Учебное да пособие. да – да Ростов да н/Д: да Феникс. да 2011. да С. да 308.

  13. да Пиляева. да В.В. да да Гражданское да право. да Части да общая да и да особенная. да да – да М.: да ТК да Велби, да 2009. да С. да 130.

  14. да Гришаев да С.П. да Гражданское да право. да - да М.: да Юристъ, да 2008. да С. да 220.

  15. да Гуев да А.Н. да Гражданское да право. да В да 3. да да Т. да 1. да – да М.: да Инфра да – да М. да 2007. да С. да 235.

  16. да Гражданское да право: да Учебник. да Т. да 2. да Полутом да 2 да / да Под да ред. да Е.А. да Суханова. да – да М.: да БЕК, да 2008. да С. да 113.

  17. да Гражданское да право: да Учебник да для да вузов да / да Под да ред. да проф. да В.В. да Залесского. да – да М.: да ЮНИТИ-ДАНА, да Закон да и да право, да 2007. да С. да 256.

  18. да Гражданское да право: да Учебник. да Т. да 2. да Полутом да 2 да / да Под да ред. да Е.А. да Суханова. да – да М.: да БЕК, да 2008. да С. да 114.

  19. Диаковская Н.В. Правовое регулирование прав на недвижимое имущество и сделок с ним: Автореферат дис... кандидата юридических наук. М., 2013. С. 76.

  20. О государственной регистрации прав недвижимости: Федеральный закон от 13.07.2015 №218ФЗ (ред. от 03.07.2016) // Российская газета. № 156. 2015.

  21. О порядке безвозмездной передачи военного недвижимого имущества в собственность субъектов Российской Федерации - городов федерального значения Москвы, Санкт-Петербурга и Севастополя, муниципальную собственность и о внесении изменений в отдельные законодательные акты Российской Федерации: Федеральный закон от 08.12.2011 N 423-ФЗ (ред. от 03.07.2016) // Российская газета. № 281. 2011.

  22. Основы законодательства Российской Федерации о нотариате (утв. ВС РФ 11.02.1993 N 4462-1) (ред. от 03.07.2016) // Российская газета. № 49. 1993.

  23. да Аксюк да И.В. да Добросовестность да приобретения да как да основание да возникновения да права да собственности да на да недвижимость да // да Журнал да российского да права. да 2007. да № да 3. да С. да 10.